Белоградчик

statistika-belogradchik-2010Белоградчик е град в българия разположен в северозападната част на страната. Града се намира между северните и североизточните склонове на Стара планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец. Като планински град средното надморското равнище е 545 м.

Белоградчик е местообитание на голям брой защитени видове от флората и фауната. А сред забележителностите му са:

Белоградчишките скали

Белоградчишката крепост

Белоградчишката обсерватория

Белоградчик се намира на около 170 км. от София, 55 км. от Видин и на 70 км. от Монтана.

Урбанизиран и атрактивен, Белоградчик е едно продължение на най-атрактивните национални туристически обекти в България. Природните дадености и богатото историческо наследство определят града като един от най-интересните и желани туристически атракции. Близо до територията на община Белоградчик е биосферния резерват “Чупрене, който заема площ от 1439,2 ха на северните склонове на Стара планина с буферна зона от 542,3 хектара, включен е в списъка на биосферни резервати на ЮНЕСКО. Резерватът е създаден с цел опазване на горите Picea excelsa, единствените и най-големите смърчови гори в Стара планина, както и с цел да бъде убежище за забележителна фауна. Като над 90% от територията му е покрита с гори.

 

История

Първото заселване е станало през ранното Средновековието непосредствено до скалите и по близо до крепостното укрепление – Цитаделата. За това свидетелстват многобройни находки намерени при изкопни дейности. Особено интересни са монетите от времето на Иван – Александър и неговият син Михаил
През XIVв. когато се обособява Видинското царство на цар Иван Срацимир и Белоградчик става административен и културен център.

Днешният град Белоградчик в миналото е бил известен с няколко наименования: Брестово, Белград и Белградин.

След падането на Видинското царство под турско владичество (1396г.), Белоградчик продължава да съществува като военноадминистративен център. От една страна това събитие се отразява неблагоприятно върху местните жители. Въпреки асимилаторската политика на Портата (след 1687г.), християнското население остава доминиращо в региона. По това време се обособяват три махали. В християнската махала през 1821г. е издигната църквата „Св. Георги” и е направено килийно училище. Тогавашното население се занимава предимно с занаяти, земеделие и животновъдство.
Към средата на XIX в. е натрупан значителен революционен опит в сраженията против османското владичество. В този момент през май – юни 1850г. избухва най – голямото въстание в Северозападна България. Макар и оспорвано от някои историци това въстание е с център Белоградчик и остава в историята като Белоградчишко въстание.
Белоградчичани участват и в други известни въстания – Димитракиева буна (1856г.), Априлското въстание (1876г.), както и в Руско – Турската освободителна война (1877г. – 1878г.), Сръбско – българската война (1885г.), Балканските войни (1912г. – 1913г.), Първа световна война (1914г. – 1918г.), Втора световна война (1939г. – 1945г.).

Формирането на гр. Белоградчик започва през ранното средновековие (Първо българско царство), а не от праисторията и античността!

 

Културно наследство

 

В Община Белоградчик са запазени ценни архитектурно-строителни паметници на културата от различни епохи.

 

1.Белоградчишката крепост

Паметник на културата от национално значение и една от най-запазените крепости в страната. Изградена е през ІІІ век от н.е. от римляните за охрана на стратегически пътища, пресичащи района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, а по-късно и на Византийската империя. Крепостта е доизградена от българите и е една от последните български твърдини завладяна от турците. Използвана е от тях, като гарнизон и е преустроена за огнестрелно оръжие в периода 1805 – 1837 година. Крепостта се състои се от три крепостни двора и една война площадка. Архитектурните постижения в изграждането на първите отбранителни сектора и масивните портали са основните аргументи при определяне на статута им – паметници с национално значение.

 

2. Латинско кале

Намира се на изток от белоградчишката крепост. Запазени са части от защитната стена. До руините на укреплението е построено метално стълбище с обезопасителен парапет. Площадката на укреплението не е обезопасена. Липсват каквито и да било указателни табели насочващи туристите към обекта. Няма информационно табло представящо ролята и функциите на укреплението. До обекта има достъп за автомобили и малък паркинг. Непосредствено до него има изградена панорамна площадка.

 

3.Исторически музей

Уреден е в Пановата къща с решение №31/28.10.1959г./,която е образец на западнобългарската възрожденска архитектура. Експозицията представя историята, бита и обичаите на местното население – етнографска група торлаци.Експозицията е в добро състояние, но също си струва да се мисли за прилагане на модерни методи за презентация на културните традиции и история на региона. Сградата на музея е в добро състояние и привлича вниманието с типичната възрожденска архитектура.

 

4.Природонаучен музей

Природонаучният музей в града отваря врати за посетители през 1975 год. с откриване на експозиция, единствена по рода си в тази част на страната. Експозицията съдържа 520 експоната, а фонда разполага с още 2500 (общо 3000).В музея на малка площ, неговите гости могат да се запознаят с най-атрактивната част от богатото биологично разнообразие на цяла Северозападна България. Експонатите са подредени на екологичен принцип, което позволява да се добие ясна представа за взаимоотношенията в природата. По отношение на сградата – фасадата и покрива на музея са ремонтирани по проект “Красива България” през 2001 година.

 

5.Астрономическа обсерватория

Обсерваторията на Института по астрономия към БАН разполага с три телескопа, компютър за обработка и съхранение на данните от електро фотометрични наблюдения и тези със CCD камера. Наблюдават се Луната, пръстенът на Сатурн, спътниците на Юпитер, сърпът на Венера, комети, звезди, звездни купове, галактики. Към настоящия момент възможностите на обсерваторията като туристически обект не се ползват пълноценно.

 

6.Художествена галерия

Галерията разполага с над 255 платна – графика и живопис, част от които са рисувани на ежегодно провеждащите се в Белоградчик и околностите му пленери по живопис. Експозицията включва платна на Владимир Димитров Майстора, Стоян Венев, Иван Христов, Йоан Левиев, Бахит Бапишев и др.Сградата е с чудесна архитектура и е реновирана наскоро по проект “Красива България.

 

7.Джамия “Хаджи Хюсеин”

Издигната е през 1751 година. Притежава архитектурни и художествени стойности и е със статут на деклариран паметник на културата. Частично е реставрирана.

 

8.Килийно училище с.Рабиша

Представлява архитектурно-строителен паметник на културата с местно значение. Построено е през 1830 година. Сградата е реставрирана с възможност за изграждане на музейна сбирка.

Към архитектурното наследство се причисляват и осемте църкви, разположени на територията на Община Белоградчик: /”Св. Троица” в с.Боровица; “Свето Възнесение” в с.Праужда и с.Стакевци; “Св. Георги” в гр.Белоградчик; “Св. Константин и Елена” в с.Гранитово; “Св. Кирил и Методий” в с.Раяновци; “Успение Богородично” в с.Салаш.

Архитектурното наследство на общината се допълва от няколко десетки но зле запазени възрожденски къщи в селата: Гранитово, Праужда, Салаш, Вещица и Ошане.

 

 

 

Белоградчик BG © 2018 Frontier Theme