Пещера „Лепеница”

Cave Lepenica - BelogradchikПещерата „Лепеница” се намира на около 4 км. югоизточно от гр. Белоградчик в местността „Маркашница”. Образувана е в червеникавите пясъчници – конгломерати („бунзенщайнов” конгломерат – в геологията – камък или скала от разнородни минерали, свързани механично) и е част от природния феномен „Белоградчишките скали”. Пещерата е хоризонтална и в при входната част е двуетажна. Входът е ориентиран на изток. Надморската височина е около 500 м.

Това е единствената пещера в споменатите конгломерати и вероятно е на възраст около 230 милиона години.

Благоприятното разположение, относителната височина от местния ерозионен базис (около 30м.), наличието на седиментация в пещерата провокират редица български учени да предприемат археологически изследвания. Първите проучвания на пещерата започват през 1933 г. от известния български праисторик Васил Миков от тогавашния АИМ при БАН, който проучва и други пещери в региона. Открити са фрагменти от глинени съдове и др. сечива. За пещерата се споменава и в „Географски речник на България” от 1939 и 1958 г. на Ж. Чанков. По късно през 1962 – 1964 г. Иван Балкански (Исторически музей гр. Белоградчик) провежда разкопки и допълва проучванията на В. Миков. Интересът към пещерата не прекъсва и през 1988 – 1990 г. изследванията продължават. По това време в Белоградчик пристигат Златозар Боев и Николай Илиев от НПМ при БАН. В експедицията участват още инж. Емил Джунински – уредник на Природонаучния музей гр. Белоградчик и Ивайло Крумов – ученик в СОУ „Хр. Ботев” гр. Белоградчик. Нашата цел тогава беше не да правим археологически сондажи, а да съберем от повърхността на пещерата фрагменти от керамика, кости и други останки, както и да пресеем седимент от наличните стари разкопки и иманярски изкопи.

Събраните останки послужиха за първото архео-зоологическо и архео-ботаническо проучване на пещерата Лепеница.

Според археоложката Анна Йоцова от РИМ – Видин намерените археологическите находки най-общо се датират от меднокаменната епоха (5 000 – 4 000 г. пр. Хр.) и бронзовата епоха (2 800 – 1200 г. пр. Хр.). В процеса на теренното проучване не успяхме да намерим кремъчни находки. Не по-малко  интересни са палеонтологическите находки. Последвалата обработка на определяемите костни останки от едрата фауна показва, че те принадлежат на седем вида бозайници, пет от които са домашни. Най-многобройни са останките от овце и кози (Ovicaprinae), домашно говедо (Bos taurus). Особено интересни са растителните останки в древните селища. В пещерата са открити парчета от мазилка със следи от  стъбла, използвани в калната зидария на жилищата.

Според палеоботаническото проучване на Цветана Попова от НАИМ при БАН са установени следните видове житни растения: еднозърнеста пшеница (Triticum monococcum), двузърнеста пшеница (Tr. dicoccum), сбита пшеница (Tr. compactum), голозърнест ечемик (Hordeum vulgare var. nudum), и ръж (Secale cereal). Данните от археозоологическо и археоботаническо проучване доказаха, че древните жители на пещерата Лепеница са практикували земеделие и скотовъдство в близката околност. От друга страна останките от подово ниво, парчета от мазилка и др. показват, че в привходната зала на пещерата са били изградени жилища.

Подобно пещерно праисторическо селище е известно от пещерата Магура, което е било разположено в „Триумфалната зала” на пещерата.

Белоградчик BG © 2018 Frontier Theme