Белоградчишки скали

Белоградчишките скали

Скалите в се намират на 182 км северно от столицата на България (виж на картата). Макар пътя да не е малък, си заслужава да бъде изминат поради, невероятно красивата гледка. А Между двата планински масива, Ведерник и Венеца, оградени от причудливите скални образувания, е закътана уникална крепост. Не случайно Белоградчик е популярна туристическа дестинация както за българи така и за чуждестранни туристи.

 

Белоградчишките скали

 

“Скалните образования познати като Белоградчишките скали приемат причудливи форми, които разбуждат въображенито на всеки който ги зърне.”

Масива от скали е с дължина 30 км и около 5 км ширина която варира по протежението им. А на височина достигат до 200 метра. Комплексът от скали започва от връх Ведерник и се разпростира чак до селата Боровица и Белотинци. Най-възхваляваните скали от тях като чели са обградили града Белоградчик. Те носят звънките имена Монасите, Мадоната, Ученичката, Мечката, Конникът, Овчарчето, Замъкът, Гъбите, Адам и Ева, Лъвът. Отдалечавайки се от града с 4 км, около пещерата Лепеница, се намира и друга голяма група внушителни скали. Там най-известната фигура е кръстена “Динозавърът. Около съседното село Боровица се намират скалите Пчелен и Боров камък. А от терасата “Мислен камък” не е трудно да онемеете от изключителната панорама.

Флората около скалите включва множество уникални видове специфични само за района и включени в Червената книга. Фауната, характерно за България, е запазена и в околностите на скалите могат да се наблюдават разнообразни диви животни.

 

Интересни факти

 

  1. Белоградчишките скали са изваяни от природата, процес продължил повече от 200 милиона години.
  2. Доказано е че те са се намирали на дъното на море преди 230 млн.
  3. Скалните образувания се простират на площ от около 100 кв. км.
  4. Освен популярните скали с чудни форми тук има и над 100 пещери.
  5. В миналото скалите са използвани като естествена защита. Византийци, българи и османци са издълбали стотици стъпала и са строили окрепления, останки от които са запазени до днес.
  6. Скалните образувания са дом на естествени бонсаи. Недостига на влага и хранителни вещества по върховете на скалите са причината за израстването на хиляди столетни бонсаи.

 

Легенди

 

Белоградчишкие скали са изпълнени с легенди предавани от уста на уста в продължение на векове. Почти всеки камък има собствено сказание или завладяваща история, обясняваща или допълваща каменните форми. А за най-впечатляващите скали от централната част се разказвалт по няколко легенди.

 

Витиния

Най-разказваната легенда твърди че преди векове в полите на скалите се е намирал девически манастир. Макар и да да да няма консенсус как точно в него е влязла Вита, то се знае че тя е била неземно красива. В манастира тя приела новото си име – Витиния. Но расото не можело да скире нейната красота, а младото и сърце не билог готово за монашеския живот. Година след като влязла Витиня в манастира, плач на бебе, изпълнил коридорите. И както монашеските правила повелявали Витиня била изгонена от манастира с детето си в ръце. И до днес хората спорят дали любимият и е бил монаха Лука, или Римлянина Антонио. Но в когато Вита излязла от манастира той се срутил, а Мадоната, Монаха и Конника и до сега могат да се видят вкаменени точно над каменните монаси.

“Неслучайно “Момина скала” носи това име. Формата на скалата прилича на главата на младо момиче.”

 

Боров камък

Легендата за “Боров камък” гласи, че скалата, била използвана за надпревара между ергените. Който я изкачал най-бързо, той избирал за жена най красивото момиче от околността. На една от тези надпревари овчаря Божан успял да изпревари връстниците си. Той отдавна харесвал момата Елка, но преди да я вземе за съпруга тя била отвлечена от турците. Божан пасял стадото си всеки ден до стръмната скала, и се изкачвал до върха. Там той свирел тъжно на кавала си и наблюдавал турския чифлик. Докато един ден докато тъгувал, не обърнал внимание на овена от стадото му. Овена се засилил към него, изблъскал го от скалата, и двамата полетели към пропастта, а цялото стадото ги последвало.

“Скалата “Пчелен камък” е наречена така, поради множеството кошери на диви пчели, които са около нея.”

 

Орлов камък

Следващата легенда е за намиращия се наблизо “Орлов камък”. В миналото живеели множество диви животни и птици, а орлите били най-величествените според заселилото се в близост племе. Макар в околността да имало много дивеч от който те се прехранвали младежите нямали много забавления. Племето се кланяло на бога на орлите, и на момчетата им се сторило добра идея да ловуват именно орли. Разбрали старейшините за това и забанили несвятото начинание. Но младежите не се вслушали и продължили с лова на орли независимо от забраната. Една нощ, на единия от тях, на име Властимир, му се присънил величествен Орел. Богът Орел му казал че тяхното начинание трябва да престане или ще има последствия. Не минало дълго време, по време един от техните ловове, заканата се изпълнила. Всеки изстрелял стрела срещу орел бивал пронизван от нея, стрели се обръщали срещу собствениците си. Властимир, също бил сред младежите който участвал в лова. С последния си дъх успял да каже на брат си Станимир за съня който имал. А Станимир разказал за това племето и всички започнали да се молят за прошка. След три дни се появил млад орел,държащ перо във своя клюн, признак за пршката на Бога Орел. От тогава орлите вече не посещават “Орлов камък”, а само скалата с лик на орел останала за да напомня за гордите птици.

При силен вятър, хората минаващи покрай скалата “Кукувицата” могат да чуят как пее птицата кукувица.

Близнаците

Живели едно време мъж и жена Радул и Благуна. Не били бедни, къщата им била хубава, на масата им не липсвало нищо, но не можели да имат деца. Една вечер на вратата им почукала старица. Те я приютили и я нахрани, а докато разговаряли на трапезата, те споделили мъката си. Благодарила им за подслона и гощавката, възрастната жена и на сутринта преди да си тръгне дала на Благуна непознати билки. След половин година, дали от билките или от чудо, семейството вече чакало дете. Необяснимо било щастието им, когато се родили не едно дете а три момчета. Кръстили ги Стамен, Камен и Драгой. Минало време и израстнали в силни мъже. Много помагали те и родителите им се гордеели с тях. Ала завидяли им в селото за хубавата къща и обсипаната маса. Трима боляри, решили да им навредят, една вечер те напили Радул и изклали цялото им семейство. Не след дълго зад къщата на Радул и Благуна се появили скалите на Близнаците. Надвиснали над селото, напомняйки на болярите за злината която са извършили.

 

Транспорт

 

С Кола.

От София, най-удобният начин да се стигне до Белоградчик и Белоградчишките скали е чрез кола. Разстоянието от столицата независимо от марширута е ~190 км и изминаването му с нормална скорост отнема около 3 часа. Маршрутите са три като в момента текат планове за изграждането и на магистрала. За повече информация вижте картата https://directions.somemaps.com/bg/софия/белоградчик.php

 

Влак.

Любителите на железопътния транспорт няма да останат очаровани. Най близката ЖП-гара до Белоградчик се намира в село Орешец което е на 14 километра от града. Между селото и града няма редовен транспорт и единствения вариант е да продължите с такси. За съжаление железниците в България са в лошо състояние и лично не препоръчваме такова начинание.

 

Автобус.

Северо-западния регион на българия е сравнително по западнал. Автобусния транспорт макар и да съществува е рядък и често в странни часове или не във всички дни. Редовни междуградски автобуси за Белоградчик има единствено от София.

 

Екскурзии с туроператор.

Множество туристически агенции включват Белоградчишките скали в своите дестинации. Обикновено това са еднодневни екскурзии за българи и са за един ден. По продължителни екскурзии с гайд и нощувки са рядкост.

 

“От града Белоградчик започват пътеки подходящи както за разходки така и за велосипеди. А до част известните скали може да се стигне с кола. До Крепостта „Калето“ пътува и туристическо влакче, макар че Разстоянието до пещерата не е голямо и може да се извърви за 15 минути”

 

Други забележителности

 

Белоградчишка крепостБелоградчишката крепост.

Сред Белоградчишките скали още древните римляни са вдигнали укрепление, което в последствие е служило както на българите, така и на османците. Белоградчишката крепост е една от добре най-запазените крепости на територията на страната и също е популярна туристическа дестинация.

 


Белоградчишка обсерватория на БАН Астрономическа обсерватория

На сто метра от Белоградчишката крепост е Астрономическата обсерватория. Обсерваторията е на института по астрономия към БАН (Българска академия на науките). След предварително записване (тук) обсерваторията е отворена за посетители. При дневни посещения може да се разгледа техниката и трите телескопа, а нощем при чисто небе може да се наблюдават планетите, звездните тела и мъглявини.

 


 Пещерата Магуратапещера Магурата

България е известна с пещерите си, а пещерата “Магурата”, намираща се само на 20 км от Белоградчик, е от най-големите и най-красиви те ни пещери. Историята на и е богата и препоръчваме посещение на пещерата с опитен екскурзовод. Повярвайте ни няма да сбъркате.

 


Пещера Лепеница

 Пещера „Лепеница”

Пещерата “Лепеница” е още едно уникално място което не си заслужава да изпуснете. Тя се намира на 4 км от Белоградчик и до нея има прокаран път.

 

 

 

 

*Катеренето по скалите и замърсяването на природата е строго забранено.

Белоградчик BG © 2018 Frontier Theme